Още докато бях в гимназията, се запознах с класическата теория за емоциите. Така започнах да имам думи и представи какви са онези неща, които правят живота Живот.
После в университета изучавах доста теории за човешкото поведение, чувства и травми. В някоя от най-първите ми лекции нарекоха мозъка „орган на душата“ и това моментално привлече вниманието ми. Като цяло беше лесно да си представя, че в мозъка има древни структури, които определят поведението ми. Беше изкушаващо да мисля, че с правилното обучение ще мога да виждам и да влияя на преживяванията на хората.
Тогава бях на 24 и да гледам на човека като на предопределен пъзел беше интересно. Въпреки това продължих да вярвам, че човекът е създаден, за да оставя отпечатък, че има силата да променя, че е способен да създава реалност. И когато попаднах на Теорията на конструираната емоция, намерих думи и солидни научни обяснения, че мозъкът постоянно се променя, а емоциите са динамични предвестници на нашите нужди.
В тази статия ще ти разкажа как мозъкът създава индивидуалната реалност. Надеждата ми е, че това ще ти помогне да разбереш поне мъничко по-добре колко сложна и възхитителна система си.
Как работи мозъкът?
Точно сега, докато четеш това, мозъкът ти извършва сложна поредица от изчисления и прогнози, предназначени да разпределят ефективно ресурси като сол, глюкоза и вода към различните части на твоето тяло. Той тълкува вълни от светлина, химикали във въздуха и завъртулки на тази страница, превръщайки ги в зрително поле, миризми и думи. Междувременно координира системите в тялото ти. Например, сърдечно-съдовата система, за да може сърцето ти да изпомпва кръв, дихателната система, която приема кислород и елиминира въглеродния диоксид, и имунната система, която се бори с инфекциите. Всичко това е част от най-важната функция на твоя мозък: да те поддържа жив/а.
За да може мозъкът да регулира тялото ти така че то да се справя с промените от външната среда, той трябва да предвижда нуждите на тялото и да ги удовлетворява още преди да са възникнали. Ако мозъкът си върши работата добре, системите на твоето тяло получават каквото им е нужно през повечето време.
За да постигне този критичен баланс, мозъкът изгражда модел на тялото, който е основа за ефективното му управление в света. Този модел включва съзнателни неща като например какво виждаш, мислиш и чувстваш, както и действия, които правиш. Включва и несъзнавани неща като температурата на тялото ти. За това, когато ти е горещо, автоматично търсиш сянка, но не усещаш, че кръвното ти налягане се променя и че порите ти се отварят.
Във всеки момент мозъкът ти предполага и изчислява какво може да се случи в тялото ти или в средата около теб. Като се базира на миналия ти опит, определя действията, създава усещания и ъпдейтва модела на тялото ти.
Сигурно и друг път си чувал/а, че мозъкът ни не е еволюирал, за да мислим, чувстваме и творим. Той е еволюирал, за да регулира телата ни. Нашите мисли, усещания, чувства и други ментални възможности са следствие от тази регулация.
Това означава, че твоите мисли и мечти, емоции и дори неща, които преживяваш, четейки това, са следствие от централната система, която те поддържа жив/а и регулира тялото ти, като конструира ad hoc категории. Да, не звучи просто и интуитивно, но и Човекът не е просто същество.
Откъде идват настроенията?
Какво усещаш, докато четеш тези думи? По-скоро ти е приятно или по-скоро – неприятно? По-скоро ти е енергично или по-скоро уморено?
Във всеки момент – както точно сега, твоите органи, хормони и имунна система произвеждат буря от сетивни данни. Мозъкът постоянно прави смисъл от тази буря, за да подготви тялото за следващо действие и да отговори на метаболитните му нужди още преди да са възникнали. Обобщението от този процес преживяваме съзнателно като афект.
Афектът е нещо като барометър, който дава информация за състоянието на тялото в момента, но без да дава детайли. Той зависи от моментната възбуда и от усещането за приятно-неприятно.
Той не е емоция, но е източникът на доброто и на лошото настроение. Заради него има неща, които възприемаш като радостни и свещени, както и такива, които намираш за подли и тривиални. Заради афекта можеш да възприемеш някого като заслужаващ доверие и пак заради него можем да си мнителен/на към същия човек.
Както и по-рано казахме, основни функции на мозъка са да предвижда и да извлича смисъл от нахлуващите данни. Прави го, като се базира на миналия опит. Виждаш онова, което усещаш, защото мозъкът ти се стреми да извлече смисъл от афекта. Това е нужно, за да подготви тялото ти да действа съответно ситуацията, в която си.
Концепции: На какво най-много прилича това?
Информацията, която постъпва от твоите сетива, е един огромен, постоянно променящ се пъзел, който мозъкът ти трябва да разреши. За да направи това, той я разпределя на парчета, съобразено например с мястото, на което може би трябва да попадат. Т.е. той създава концепции от обекти, събития и действия, които се групират в зависимост от целта, която трябва да изпълни.
Това е нужно, за да даде смисъл на постъпващите сигнали и да обясни откъде идват, към какво се отнасят и как да действа спрямо тях. Възприятията ти са толкова наситени и бързи, че имаш усещането, че преживяваш света такъв, какъвто е. Всъщност го преживяваш такъв, какъвто мозъкът ти го конструира.
Нека направим експеримент. Какво виждаш на тази картина?
Ако за първи път я виждаш, най-вероятно мозъкът ти работи усилено, за да извлече смисъл от петната, които възприема. Невроните ти обработват линиите и ъглите. Определени район в мозъка ти прехвърля информацията от опита ти до сега, за да определи на какво най-много прилича това. От друго място мозъкът ти започва да подготвя тялото ти за все още неопределена реакция. Най-вероятно си в състояние, което се нарича преживелищна слепота.
Погледни следващата картина и после виж отново горната.
Това, което се случи, е, че невроните ти започнаха да работят различно, след като видя изображение, което лесно можеш да разпознаеш. Виждайки втората картина, ти натрупа опит, което направи възможно да разпознаеш картината, за която секунди преди това нямаше идея какво показва.
Този процес се случва всеки път, в който мозъкът ти получава информация от очите, ушите, носа и другите сензорни органи. Базирайки се на предишния си опит, той създава хипотези и сравнява с тях огромното количество постъпваща информация. Всяко негово предположение е един вид симулация, която му позволява да даде значение на информация, която съвпада, и да игнорира останалата.
В зависимост от предишният ти опит, свързан с бели мечки, можеш да си представиш как мечката от картинката може би се движи, какъв звук издава, може да я свържеш с усещане за нещо пухкаво или пък да усетиш тялото си готово да бяга.
Всички твои предположения всъщност са твои лични концепции за бозайника мечка. В зависимост от това дали искаш да я разгледаш по-отблизо, или я свързваш с мил спомен, или със спомен за опасност мозъкът ти вече подготвя тялото ти как да реагира, за да остане здраво.
Концепциите са основният инструмент, с който мозъкът ти може да предположи смисъла на постъпващата информация. Без тях ти си преживелищно сляп/а, точно както беше при първата картина. Заради концепциите, мозъкът ти може да симулира толкова неусетно и бързо сензорните усещания, че да имаш усещането че те ти се случват, а не че ги създаваш.
Представи си, че ти сервират розов сладолед, които предполагаш (симулираш), че е ягодов. Вкусваш го и усещаш вкус на риба. Най-вероятно ще сe ядосаш, даже може би ще се отвратиш.
Обаче ако вместо сладолед ти кажат, че това е рибен мус, мозъкът ти ще може по-добре да определи какво означават постъпващите сигнали през вкусовите рецептори и дори може да го намериш за вкусен.
Във всеки един момент, във всеки контекст мозъкът ти използва концепции, за да придаде смисъл на вътрешните и на външните усещания и всичко това се случва несъзнателно и едновременно.
Мозъкът е еволюирал, за да може оптимално да регулира тялото. За тази цел той трябва да взима постоянни решения в какво да инвестира ресурсите и пресмята какво ще изразходи и какво ще получи като награда. Заради тази регулация той постоянно трябва да предвижда какви са усещанията в тялото и тези, идващи отвън. Когато тези усещания са много интензивни, обикновено мозъкът използва концепции за емоции, за да придаде смисъл и да определи съответно поведение.
Само когато имаме концепция за дадена емоция, ние реално можем да я изпитаме. Тя е точно онова, което мозъкът ни знае да прави в определения контекст. Това обяснява защо една и съща физиологична реакция, например присвиване в корема, може да се разтълкува като в глад, влюбване или нервност в зависимост дали се случва когато наближава обяд, среща с някого, или важен изпит. Но понякога може да бъде просто симптом на грип.
В този смисъл, емоциите са важни сигнали за нуждите на тялото ни по отношение на ситуацията, в която сме. Как те ни помагат да се развиваме ще можеш да видиш другата седмица в Емоциите са твоето еволюционно предимство.
–
Ако са ти интересни темите за работата на мозъка и как са направени емоциите, с цялото си сърце ти препоръчвам да видиш д-р Лиза Фелдман Барет (Lisa Feldman Barrett) – https://lisafeldmanbarrett.com/ , която е една от най-цитираните учени и прави впечатляващи проучвания в сферата на Психологията и Невронауката.
–
Дизайнер на илюстрациите към статията: Петя Марчева