В предишните две публикации се постарах да поясня същината на коучинга. Ако все още не си запознал/а с тях, можеш да ги прочетеш тук:
– Какво е и какво не е коучинг?
– Защо коучинг?
Но само вникването в определението и причините за коучинг не дава цялостна представа. За това в този пост ще ти разкажа през какво преминах в първото ми коучинг взаимоотношение като клиент и накрая ще отсея основните неща, които да имаш предвид по отношение на коучинга.
„Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали“ – Айнщайн
Нямах много представа за коучинга, когато една дама се свърза проактивно с мен точно в момент, в който се усещах готова да направя най-накрая нещо значимо в работата си. Не можех да дефинирам конкретно какво. Знаех, че ще е свързано с новите хора, че ще миксирам терапевтични и комуникационния си опит и че ще се получи нещо велико, което качествено да промени опита на колегите ми в компанията.
Имах смелост, възможност и свобода да създам онова, в което вярвах. Усещах го, но не можех да го дефинирам. Мислех, че ако някой просто ми подаде 2-3 липсващи парчета, ще създам нещото бързо и с лекота.
В най-първия разговор с моя коуч видях човека, който ще може ясно да назове липсващото и щеше да ми бъде другар в иначе самотната ми дотогава работа.
Уговорихме се за пакет от 6 срещи.
Първата беше основополагаща, т.е. изговаряхме очаквания и отговорности за взаимоотношението ни и започвахме с фундамента за постигането на целта.
Понеже плащах доста пари за услугите ѝ, се бях подготвила предварително и бързо се разбрахме, че от коучинга очаквам просветление и нова, разширена перспектива. Също и да не ми дава винаги готови и лесни отговори, а да ме стимулира да излизам от зоната си на комфорт.
Когато започнахме да говорим за целта ми, се изненадах, че вместо да минем през нещата, които вече имах в главата си, моята коуч беше любопитна за моите лични виждания, а не за как те се вписват в нуждите на компанията и хората. Не бях свикнала да мисля в тази посока и усетих как философските отговори, които имах, не ми вършеха работа.
В онзи период все още приемах липсата на бърз правилен отговор за слабост, но начина, по който тя ме слушаше и задаваше въпроси, ми показваше, че с нея е безопасно. Въпреки моето “незнание”, тя сякаш виждаше нещо и ми задаваше въпроси, чрез които частица по частица откривах отговора за себе си.
Първоначалния порив да направя нещо значимо в работата си премина в дефинирането на целта ми “да реализирам автентичния си принос по моя си начин – със свобода и лекота”.
С нейна помощ успях да формулирам по-конкретно промяната, която искам да създам, и основните ѝ аспекти. После набелязах основни точки за изпълнението на тази цел и разбивахме на все по-конкретни постижения и действия достигането до тези точки.
От неща като “ хората в компанията ще са по-сплотени” стигнах до конкретни стъпки от типа на “да изготвя списък с 5 характеристики на успешно проведена onboarding среща по моите лични критерии”. За времето до следващата ни среща определихме минимум, таргет и максимум конкретни действия, които да ме приближат към първата ми обозрима и обективна цел.
В процеса усещах едновременно лекота и постоянно отдалечаване от комфортната ми зона.
Принципно добре знаех какво ако се случи, ще значи изпълнение на очакванията на компанията и възхищение от колегите ми, но да избера конкретни измерители по мои критерии беше… меко казано предизвикателство.
Или поне така си мислех, защото се оказваше, че докато се мъча, назовавам конкретни неща, по които ще мога да позная. И обърнах внимание на това, понеже моята коуч отразяваше и връщаше казаното от мен самата.
За около 90 мин. бях започнала да давам форма и да осъзнавам колко голямо е нещото, което преди срещата възприемах за резултат от правилно навързани идеи.
До следващата среща бях започнала да разбирам, че 1 седмица не е реалистичен период за осъществяване на дългия ми списък от желания.
Покрай нещата, за които споделих във втората сесия, се отвори темата за ограничаващите вярвания и започнах да ги разглеждам под нов за мен ъгъл.
В третата сесия, разглеждайки прогреса до момента, започнаха да излизат повтарящи се модели на поведение, повече конкретика за личните ми критерии, по които постигам важните точки по пътя към голямат цел. И тогава излезе темата за нуждата и трудността ми да се самоорганизирам.
Осъзнах, че продуктивността и личната дисциплина са основният ми път, по който да постигна всички други неща. Предоговорихме работата си и започнахме да работим фокусирано върху това.
В четвъртата сесия се вгледах във вярванията ми, които ми дават устрем и сила по пътя.
В петата работихме по конкретно за изясняването на какво е успехът за мен в 3 от сферите в живота ми и започнах да експериментирам с начини за осъзнати действия към постигането му.
В последната уговорена сесия направихме по-подробна рефлексия на случилото се до момента. Тогава вече усещах как започвам да работя повече за личната си мисия отколкото да създавам нещо, което в същината си не е мое.
За няколкото ни срещи преминах през 2 цикъла с начало, действие, край и преход към горното ниво.
Първият е за осъзнаването ми, че яснотата идва с действията. Вторият е за отпускането да експериментирам осъзнато с моите критерии и ценности в реалното взаимодействие с другите.
В крайна сметка създадох “перфектната” onboarding програма с лекота, защото беше изражение на личните ми намерения, вярвания и способности, заради които действително бях полезна на хората. Обаче по-важно ми беше, че задействах повече приемане, уважение и любопитство към мен самата, към моята мисия и към моя автентичен принос.
Коучингът ми помогна системно да действам за постигане на моите същински цели. И продължава да ми помага в този и още в други аспекти на осъществяването на моето най-пълноценно Аз.
И като клиент, и като коуч намирам, че има 5 ключови неща при започването на коучинг взаимоотношение.
1. Да избереш коуч, който се обучава или вече е акредитиран от Световната коучинг федерация. Това ти гарантира спазването на етичния кодекс и принципи на професията.
2. Важно е да има химия между теб и твоя коуч. Ако не усещаш такава, колкото и да е добър, няма да е най-полезният за теб. Честно и за двете страни е, когато това се незове и се вземе решение.
3. Да знаеш какво искаш да промениш е съществено. Все пак в основополагащата среща може да се окаже, че имаш нещо, което ти е още по-ключово за желаната промяна.
4. Няма как да се предвиди какво ще се случва в твоите коучинг сесии, но във всяка:
- ще дефинираш намерение за сесията, т.е. върху какво искаш да се фокусираш и какъв да е резултатът (спокойно, не всеки път можем ясно да го изразим, но коучът ще ти помогне);
- чрез своите компетенции, интуиция и инструменти коучът ще те подкрепя да държиш фокус и да постигнеш резултата, който целиш;
- ще приключваш сесията със затвърждаване на твоите основни прозрения и набелязване на следващи стъпки, които да те придвижат напред.
5. Коучингът е процес, сесиите са катализатор на промяна, но истинската магия често се случва между срещите, когато в живия живот даваш форма на идеите си.
Ако темата ти е интересна, можеш да видиш и другите 2 поста от серията:
– Какво е и какво не е коучинг?
– Защо коучинг?