Както споменах в предишния пост коучингът е партниране, което ни помага да подобряваме онова, което ни е важно. Той не е панацея за всичките ни проблеми, но е безценен, когато искаме да случим устойчиви промени в живота си.
Разбира се, коучингът е доста лична работа и няма универсална формула за постигане на промените, които желаем.
Тук с няколко кратки истории ще хвърля светлина върху 5 често срещани теми и ползи от коучинга, така че да придобиеш идея за възможните причини, поради които хората го избират.
1. Проблем: Неуверен лидер
Като лидер на екип всеки ден трябваше да наваксвам с нещата, в които другите изоставаха, и се ядосвах, че хората ми са безотговорни. Исках да се разбират, всеки да гледа своите отговорности и да спрат споровете, в които всеки показваше колко по-умен е от другия. Реших да опитам коучинга, но по-скоро, за да си докажа, че ситуацията е безнадеждна. В сесиите тази немислима ситуация започна да придобива аспекти, над които имах реален контрол. Разбрах за себе си, че да бъда лидер значи да си позволявам да „пусна контрола“, за да мога да чуя и видя реално хората си. Това ми позволи да делегирам ефективно и да имам достатъчно време и за работата, и за семейството си. Сега асоциирам коучинга със свободата да извадя от себе си хаоса от страхове и мисли и да започна да подреждам парче по парче картинката, която искам да създам.
Полза: Лидер, който чува хората си
2. Проблем: Реактивно поведение
Бях в предизвикателен период, което се отразяваше на начина, по който презентирах идеите си в работа. Исках да владея повече себе си и да действам заради себе си, а не заради другите.
Възприемах коучинга като път към най-правилния начин, по който да действам. В сесиите с моя коуч разбирахме какво правя, когато се притеснявам от другите, и започнах да генерирам стратегии за начина, по който действително исках да присъствам в подобни ситуации.
Вместо да се сърдя и да се афектирам, започнах да следвам стратегиите, които изготвях по време на сесиите. Припомних си, че емоциите и реакциите ми са две отделни неща и аз съм тази, която ги ръководи.
Стана нормално за мен, преди да вляза в разговор с някого, да обръщам негативните си мисли и да ги заменям с любопитство към предстоящата среща. Ползвам коучинг, защото ми помага да правя значими трансформации за себе си.
Полза: Осъзнато и контролирано поведение
3. Проблем: Вина, че не се справям
Когато започнах да работя фрийланс, денят ми приключваше с обвинението, че не съм направил достатъчно и че не смогвам с изпълнението на нещата, които исках да случа. Исках да знам, че се движа в правилната посока и че ще привлека правилните клиенти. Мислех, че коучингът ще ми помогне за повече продуктивност.
Изненаващо започнах да търся какво е важно за мен самия, а не какво „добрите практики“ повеляват.
Яснотата за ценностите и мисията ми направи лесно отсяването на съществените действия от онези, които „ме държат зает“ и това ми отваря пространство и време за вдъхновение, създаване на контакти и почивка.
Продължавам да ползвам коучинга като пауза от всичко възможно и желано, след която имам план за постигане на моите цели по моя начин.
Полза: Продуктивност и управление на времето
4. Проблем: Липса на баланс между професионален и личен живот
Работех по 2 много вдъхновяващи за мен проекта, но семейството ми беше недоволно заради честите ми закъснения. Исках да намеря баланса между личното и работното и мислех, че коучингът ще ми даде отговора.
В сесиите започнах да си давам сметка, че балансът не е краен резултат, а е процес на избиране, действие, наблюдение и отново избиране на онова, което наистина можех да направя. „Защо ми е важно?“ остана въпросът, който ми помага да балансирам.
Моят коуч и до днес ми помага да се връщам към центъра си, дори и в периодите, в които съм тръгнала към изтощение от много вдъхновение.
Полза: Осъзнато балансиране на и между различни аспекти от живота
5. Проблем: Ограничаващо вярване
Работех по 12 часа на ден. И то здраво. Започнах да ненавиждам ежедневието си и да смятам, че е нездравословно и неправилно, но в същото време винаги, когато чуех за познат, който работи с гъвкаво работно време или може да излезе от работа и да закара детето си на балет, се възмущавах и смятах, че те изобщо не работят. Започнах срещи с коуч, за да се науча как да балансирам проектите в работа, но още във втората сесия разбрах, че трудността пред мен не е в това как да балансирам различните проекти, а в ограничаващите вярвания, които имам. Разбрах, че едно такова вярване, което съм имал подсъзнателно, е, че човек е ценен само ако работи като вол – т.е. че не е толкова важно качеството и оптимизирането, а е работата до изнемога. Малко по малко започнах да работя над това как да променя модела, който досега ме е движил, и да намеря друго нещо, с което да измервам ценността си. И го намерих – нещо, което ме прави щастлив и пълноценен всеки ден.
Полза: Разбиране на модела, който ни движи. Избор дали ми служи и как искам да продължавам
Някои хора мислят, че сами могат да си задават въпроси и да се провокират, за да постигнат ефекта на професионалния коучинг. За мен това е като да си погледнем врата без огледало. Ако нямаме нещо, което да отразява онова, което не виждаме, как ще знаем какво наистина е онова, което предполагаме, че е там?
Ако темата за коучинга ти е интересна, можеш да видиш също и:
– Какво е и какво не е коучинг?
– Какво е да си в коучинг взаимоотношение?