Кое е онова нещо, което искаш да промениш? Може би е навик, с който се саботираш и вече е време да смениш. Може би е взаимоотношение, в което искаш да присъстваш различно. Или е нов проект, в който те е страх да поемеш лидерската роля.
Пиша това, защото вярвам, че можеш да преминеш от блокаж към кураж. Доколко си даваш позволение да го направиш?
Ще ти споделя нещо лично. Трудно ми е да взема от времето да бъда майка и домакиня, за да го вкарам във време да бъда коуч. Нелогично е, защото обожавам работата си! Тя ми дава вдъхновение, сила и усещане, че допринасям за нещо по-голямо. И се опитвам да се върна към нея още от 6-я месец майчинство.
Днес детето е на почти 3 години и от месеци ходи на детска градина. Което ми освободи време, в което да работя. Но неусетно се връщам към домакински или свързани със сина ми неща, които ме държат в познатото.
Беше ми трудно да си го видя, защото се възприемам за човек, който “лесно излиза от зоната на комфорт”. Пък и съм много добра в намирането на аргументи.
Когато вече нямаше как да си заравям главата в пясъка, проявих типичната за мен рязка решителност да действам. Аз бързо елиминирам проблемите!
И месеци наред чувствах провал, защото не се получи от първия, втория и даже третия път.
Започнах да разбирам, че промяната е постепенна. Че майчинството ме е променило. И ме променя.Без да мога изчерпателно да обясня как. Ако не можех да елиминирам навика, тогава какво можех да направя?
Да го трансформирам.
“Ама разбира се!” – бих си казала, ако се гледах отстрани. Само че моите навици, моите страхове и моите желания са си само за мен – в центъра, не отстрани.
От сегашната ми позиция мога да видя, че готовността ми да изляза от познатото бааавно (по моите разбирания) се е приплъзвала по скалата 1-10. Може би съм била на 3 първия път, на 5 втория път и някъде на 7 третия път. В този случай за мен беше важно да стигна на 10, за да действам консистентно.
От 1 до 10 доколко си готов/а да ти бъде странно, но пък да промениш нещо?
Да знам къде съм ми дава яснота. Да определя колко ми е нужно ми дава добър старт.
Понеже съм коуч, вярвам, че всеки “проблем” си има добро намерение. И започнах да разсъждавам.
Минах през аргументи като “Като го измисля цялото, ще случа нещата бързо.” (успокояваше ме), “Сигурно съм се повредила, щом не мога да направя нещата бързо!” (чувствах се изоставаща и виновна), “Явно сега не му е времето!” (тогава защо се тормозя?), “Забравила съм всичко!” (срам), “Зациклила съм…” (усетих блокажа).
И пак, понеже съм коуч, знаех, че сама не мога да видя слепите си петна. Основна роля на мозъка е да ни пази от промени. Затова започнах работа с колега. Финансовата инвестиция за това определено ми носеше дискомфорт, но знаех, че иначе няма да се възползвам максимално.
В крайна сметка сесиите, които направихме, ми спестиха време и психична енергия, които вкарах в реални и съществени крачки. И открих:
Какво е доброто намерение на “проблема”?
Да ме пази – от риска да се преуморя, от риска да се проваля и от риска да се променя.
Защо “проблемът” всъщност е най-добрият избор в момента?
Докато детето беше бебе, беше жизненоважно да концентрирам силата и вниманието си към семейството и домакинството. И тоталният фокус върху тях беше смисълът и целта ми. Да съхранявам работещите действия, ритъм и поглед бяха най-доброто в онзи момент.
Но въпреки любовта ми към тях, започнах да се чувствам потисната и самотна. Защото продължавах да живея само в ролите си на майка, съпруга и домакиня. Докато вече имах на разположение време, пространство и енергия да развивам призванието и интересите си.
Осъзнаването на вътрешното противоречие определено ме успокои. С него дойде и прозрението, че работещата стратегия за мен е да съчетавам вместо да елиминирам. Дойде и смирението, че не знам и че се опитвам да правя първи стъпки. И така преминах от блокажа на премислянето към куража да действам за моите неща.
Доколко и ти си казваш, че можеш да видиш слепите си петна? Доколко би се осмелил/а да ги видиш всъщност?
Това е първият ми текст, свързан с коучинг, от 3 години и се вълнувам, че стигна до неговия край. Благодаря ти!
