Бях на около 24 години, имах добре платена работа, хубава връзка и доста приятели. Като цяло това ми бяха тогавашните критерии за успех, но някак нещо не беше наред. Така реших да опитам работа с психолог.
В първите ни срещи му разказвах истории от живота си така както съм ги разказвала и на други хора. Той задаваше въпроси, аз давах някакви отговори. И изведнъж, когато се бях изгубила в един разказ, чух особено отчетливо въпроса „Какво изпитваш в този момент?“.
Рационално темата за емоциите не ми беше нова. Още в гимназията имах интерес към тях и как мога да ги разпознавам в другите. После в университета учех за физиологията и трудностите в преживяването им. Но въпросът на психолога ме провокира да споделя за своите емоции извън така познатите ми отговри. Беше като прозрение, че моят вътрешен свят заслужава внимание, дори когато го чувствам като кълбо от заплетени въжета.
Това е основната ми причина да ти споделя всичко, което следва. Вярвам, че е важно да сме любопитни към емоциите си, защото те могат да дадат ключа за разрешаването на доста заплетени ситуации.
В Какво са емоциите можеш да видиш колко възхитителен е начинът, по който в теб се случва всяка една емоция. В Емоциите са твоето еволюционно предимство можеш да видиш повече за смисъла от тях. Тук ще ти споделя, че всяко твое вътрешно преживяване е ОК и че е предназначено да ти помага.
Разлика между емоции, чувства и усещания
Първо, да направим разграничение между тях. Често използваме думите като синоними, но реално те имат различно значение.
Усещане е, когато мозъкът ти дава информация за въздействието на нещо външно върху тялото ти, както и когато ти дава информация за нещо случващо се вътре в тялото ти. Например, когато някой те хваща за ръката, усещаш допир.
Емоцията е бързият план за действие, който мозъкът изработва, за да подготви тялото да действа в съответствие с усещанията и предишния ти опит. Например, когато привлекателен човек за теб те хваща за ръката, енергията и пулсът ти могат да се повишат и да изпиташ „пеперуди в стомаха“. Емоцията винаги е съпроводена с физиологична промяна в тялото.
Чувството е по-дълготрайно от емоцията и представлява отношението ти към нещо или някого. В случая с хващането на ръката, ако от известно време си мислиш за въпросния човек, можеш да го възприемеш като любов.
Заблудата за позитивни и негативни емоции
В зависимост от източника, броят на емоциите варира. Нека вземем т.нар. основни емоции – гняв, страх, отвращение, изненада, тъга, радост и презрение.
Прави ли ти впечатление, че с изключение на „радост“ и донякъде „изненада“ останалите емоции са „негативни“?
Само по себе си разделението на „негативни“ и „позитивни“ емоции е доста заблуждаващо. Дори погледнато само от гледна точка на еволюцията, става ясно, че те съществуват, защото ни правят по-силни. Дали ще ни направят по-щастливи е въпрос на лична работа, осъзнатост и начин на използване.
Много хора вярват, че емоциите ни са били създадени някога в миналото от обстоятелства, които са били извън нашия контрол. Всъщност това е по-скоро определение за раждането на травма. Да, различни неща провокират различни емоции, но това е защото емоциите са обобщена информация, която подготвя тялото за действие.
Накратко, мозъкът постоянно обработва, организира и сравнява милиардите битове информация, която постъпва през сетивата ти. За да организира всички звуци, картини и преживявания, той свързва различните части в единен разказ. Това съм аз, Мария, и пиша текст на компютъра си. Съществото в краката ми е моето куче – Рой. Някога работех в офис, но сега съм на свободна практика и работя от вкъщи. Имам още 1 час за писане и после трябва да се подготвя за среща. Защото това е, каквото правя. Аз съм коуч и се срещам с хора, за да им помагам. В Какво са емоциите можеш да видиш подробно как се „правят“ емоциите.
Ние си разказваме такъв тип истории, за да можем да организираме преживяванията си и да запазим разсъдъка си. Хората, които не могат да си създадат реалистично свързана история или са много далеч от реалността, обикновено страдат от психози.
Ежедневно ние си създаваме по много вътрешни разкази. Напомням, че това е процес, който ни помага да е справяме със света. Тънкият момент е, че можем твърдо да се убеждаваме, че вътрешният разказ е абсолютната истина. Така можем да си разказваме едно и също нещо с десетилетия и никога да не го подложим на проверка. Учителят по рисуване ми каза, че не мога да рисувам, следователно аз не съм творческа личност или Баща ми ми се скара, когато споделих мнението си, следователно трябва да се съгласявам с онова, което другите казват.
Тези процеси се случват толкова автоматично и неосъзнато, че ако не отделим специално време и внимание да се вгледаме в тях, може никога да не разберем кой наш разказ управлява голяма част от решенията ни.
Е, изненада ли се колко динамично тече словесният поток в главата ти и колко привидно различни неща съществуват едновременно там? Този процес е безспирен и се случва в главата на всички живи хора.
Ежедневно ние въртим различни истории, свързани с онова, което ни се случва. Важно е да запомним, че тези истории са съставени предимно от нашите мисли, а не от обективните факти. Когато възприемем дадена мисъл за факт, ние се „закачаме“ за нея и реагираме с автоматично поведение.
Представи си, че някой те засича на светофар. Най-вероятно ще се ядосаш, даже може да започнеш да натискаш клаксона и да си кажеш, че този човек е груб, нахален и т.н. Това, което мислиш по адрес на човека, са само твоите асоциации, а не фактите. Мозъкът ти е започнал да развива история, която може да ти даде смисъл за онова, което се е случило. Това би бил автоматичен отговор на ситуацията, който не ти носи полза. В този случай най-вероятно ще изпиташ гняв, защото вътрешната ти история ще върви по сюжета, че се е появил някой, който ти пречи да постигнеш целта си, т.е. да стигнеш до мястото, към което си тръгнал/а.
Напомням, че това е само разказът, който мозъкът ти създава в момента, за да направи смисъл и да подготви съответно поведение – например да покажеш, че твоя граница е нарушена, като изругаеш и натиснеш клаксона. Въпросът е доколко начинът и енергията, която вкарваш, за да „застанеш срещу него и да действаш“ действително ти носят полза?
Обаче ако си дадеш сметка, че си фрустриран/a, може би ще използваш енергията си не за натискане на клаксона, а за да помислиш как занапред да избягваш такива ситуации. Тогава гневът ще бъде конструктивен.
Да обърнеш внимание на емоцията в теб, да я назовеш и да избереш как искаш да реагираш, е онова, което може да те придвижи от неработещите модели към развитието на важното за теб. Разликата е кой управлява процеса: твоята мисъл или ТИ – човекът, който притежава тази мисъл.
Хората сме склонни да създаваме ментални категории (концепции) и да напасваме към тях предмети, преживявания и дори хора. Ако нещо не пасва в категорията, то просто преминава към категория „неща, които не пасват“. Категориите принципно са много полезни, но когато привикнем към тях, те се превръщат в постоянен „етикет“. Така започват бързо да се появяват и да водят до осъждания, генерализации и вярвания, които не ни помагат.
Разбира се, няма как да анализираме всеки избор, който правим, защото няма да ни остане време за нищо друго. Но когато искаме да постигнем промяна в нещо, да обърнем внимание кои емоции се появяват като „кратък път“ за действие може да ни бъде доста ценно.
Обичайните начини на мислене и действие ни служат, за да действаме по-бързо с по-нисък разход на енергия. В такива случаи ние виждаме света, какъвто очакваме да бъде – организиран в нашите категории, които имат или нямат реално случващото се предвид. Тогава се фокусираме върху онова, което си мислим, че се случва, и ставаме нечувствителни към действителния контекст. Това може да бъде доста опасно.
Пример
Преди година и половина се борих с доста здравословни проблеми. Един от лекарите, които посетих, беше много добър невролог. Имах подробен преглед, в който ми обясни на какво се дължат различните симптоми. Специалистът определяше състоянието ми на база концепциите си за здравната ми история и резултатите от изследванията. Предписа ми дълъг списък с лекарства, на които тялото ми реагираше особено – усещах отвращение и не можех да ги преглъщам. Реших да си дам време, за да усетя за себе си коя е моята истина – сигналите на тялото или предписанието на лекаря. В крайна сметка се доверих на тялото си и това беше правилното решение. Оказа се, че доказано добрият невролог е пропуснал нещо значително – контекста. По-късно разбрах, че съм преминала през постковид и всички предписани лекарства само щяха да ми навредят.
Да боравим с познатите си концепции ни дава усещане за сигурност и предвидимост. То ни спестява доста време и дискомфорт, но не ни върши работа, когато сме в нов контекст или искаме да направим промяна. И емоциите могат да бъдат ключа към преминаването към нещо ново. Чрез тях можем да видим друг смисъл в случващото се, да намерим нов начин да действаме и да се свържем по-устойчиво с мъдрата част от себе си.
Осъзнатата промяна включва да знаем къде сме в момента и да си посочим къде искаме да бъдем. Да погледнем честно в себе си и в историите, които си разказваме, е в основата на процеса. Това важи за всичко – за комуникацията ни, за ефективността ни, за присъствието ни, за приноса ни.
И с малки стъпки можем да започнем да случваме промяната. Заповядай едно кратко и може би дискомфортно упражнение в тази посока 🙂
Промяната изисква кураж, отдаденост и действие. Да се вгледаш във вътрешния си свят означава да проявиш и трите. И коучингът може значително да ти помогне да тръгнеш, да вървиш и да постигаш онова, за което истински копнееш.
–
Дизайнер на илюстрациите към статията: Петя Марчева
